Морето

Морето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах едно момиче
морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната
да се белей над сините вълни
момичето обичаше моряка,
а той всички хубави жени.

Претърсихме морето чак до дъно
с посинели от студа уста.
Ний търсихме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Морякът бе застанал сам до нея
и гледаше вълните с тъга,
той чакаше момичето което,
морето не изхвърли на брега...